Мемоарите на една гейша

Тя гримира лицето си за да го скрие. Очите й са дълбоки води. Не й се полага да има желания. Не й се полага да има чувства. Художник на блуждаещ свят от красота, на самата себе си, тя е живо произведение на изкуството. Танцува. Пее. Забавлява. Останалото е сенки. Останалото е тайна...Киното, родено от технологичния Запад - изкуство на блуждаещи светлини и сенки. Фабрика за красиви мечти, чието създаване често крие жестоки тайни. И гейшата - еманация на изтънчената духовност на Изтока. Мечта от плът и кръв, зад която също понякога се крие жестока реалност. Можеха да се срещнат върху филмовата лента за да задоволят нездравото любопитство на света към пикантни подробности от скрития живот на гейшите. Но и писателят Артър Голдън, чийто роман "Мемоарите на една гейша" става бестселър през 1997 и режисьорът Роб Маршал, чийто филмов дебют "Чикаго" бе позлатен с Оскари, не са от хората, занимаващи се с мръсно бельо. Никак не е случайно, че легендарният Джон Уилямс отклонява ангажимента си към поредното екранно издание на "Хари Потър", за да композира музиката към екранизацията на голдъновия роман, подготвяна от Маршал. Не е за чудене, че уникалният цигулар Ицхак Пърлман изпълнява соловата партия в тази филмова музика на Уилямс. Dreamworks - компанията на Стивън Спилбърг, продуцирала филма - също не случайно съдържа в името си думата "мечта" или "сън". И зад романа, и зад филма стоят две действителни гейши. Артър Голдън е изхвърлил на боклука близо 800 написани страници и е започнал наново, след срещата си с 42-годишната Миноко в квартала на гейшите Гион, Киото. Роб Маршал от своя страна също заминава за Япония, където се запознава с младата Майко от прочутата чайна Ичирики в същия град. Филмът, също като книгата разказва една история започнала около 30-те. Измислен сюжет с измислени героини, в който двама американци са вложили споделените и неизречени тайни на две реални личности. "История като моята никога не бива да се разказва", тръгват зад кадър спомените на Саюри (Джан Дзъи от "Тигър и дракон" на Анг Лий, "Герой" на Джан Имоу и "2046" на Уон КарВай) - най-желаната гейша в Киото преди нападението на Америка над Япония във Втората световна война. Изпаднал в крайна бедност баща продава двете си дъщери на мъж, които ще се опита да им вземе колкото се може повече в града. По-малката и по-хубавата - Чийо - е взета за слугинче в дом на гейши. По-голямата е купена за проститутка. С годините Чийо става все по-хубава, но тираничната и коварна Хацумомо (Ли Гонг от "Китайска кутия" с Джеръми Айрънс) е решена да я острани от пътя си. Един ден Чийо среща случайно богатия и щедър Председател (Кен Уатанабе от "Последният самурай" с Том Круз), влюбва се по детински в него и осъзнава, че само ако стане гейша би могла да привлече вниманието му след време. Незнайно защо, скоро след тази среща най-влиятелната гейша в Киото - Мамеха (Мишел Йео от "Винаги ще има утре") взима Чийо под свое покровителство, посвещава я в съкровените тайни и умения на своята професия, и я нарича Саюри. Заможен и самотен индустриалец се влюбва в Саюри и пожелава да й стане покровител. Саюри има шанс да стане независима, но сърцето й принадлежи на друг, въпреки че гейшите нямат право да се влюбват...