Шест диалогисти и трима шлифовчици на фабулата. И това ако не е корпоративен сценарий, здраве му кажи. При внимателно вглеждане, филмопроизводствената корпорация разкрива и чисто семейния си характер. Три от имената се повтарят - в сценарния екип, на режисьорския стол и в главните роли. Чернокожата фамилия Уейънс здраво се е хванала да затрие от екрана (и на цвят, и по брой) бледоликите и пъстрооки братя Болдуин. От девет братя и сестри Уейънс, в киното се подвизават пет. Срещу четирима Болдуин. Следват девет деца - племенниците, излъчили на свой ред още петима кинаджии. А вече прохождат и внуците... Комедията "Бели мадами" е колективно "ергенско" упражнение на Кийнън, Шон и Марлон Уейънс. В нея става въпрос преимуществено, главно и единствено за блондинки. Десетилетия след като съсипа лицето си с пластични операции, Майкъл Джексън има възможност да се увери, че характерът е важен, а не физиономията и целият му проблем можеше да се реши безоблачно и безболезнено от някой талантлив гримьор. В "Бели мадами" Шон и Марлон, режисирани от Кийнън, преговарят безсмъртните уроци на Тони Къртис и Джек Лемън от "Някой го предпочитат горещо" и на Дъстин Хофман от "Тутси". Двама братя, пишман ченгета, са оплескали кариерата си до кота нула. Пада им се задача, която никой не желае да поеме - да ескортират две блондинки от висшето общество на някакъв бал, понеже красавиците са заплашени с отвличане. Естествено смотаняците успяват да объркат всичко, след идиотска катастрофа девойките се оказват леко и временно обезобразени. По никой начин не могат да се покажат пред хората. На бала трябва да отидат печките, дегизирани като най-белите мадами, обезсмъртявани от Холивуд на големия екран. Секси бельо, морни погледи на кошути под мигли като от "Хиляда и една нощ", изповеди в дамските тоалетни. И един гигант от националната баскетболна лига като самия себе си - Тери Крус - който открива в ченгетата под прикритие своя идеал за жена. Блондинка със задник на негърка. При това на квадрат.